Една от най-автентичните емоции е Отвращението! Опитайте да не сбърчите нос или да не изплезите език в опит да изплюете това, което ви отвращава с миризмата си, вкуса си или спомена, който предизвиква у вас. И няма никакво значение дали сте опитали отровна гъба или отровна дума. “Нечистотиите” в нашите отношения не се премахват като в рекламите за почистващи препарати. Кой от нас не е чувал или произнасял: “Това или този/тази ме отвращава.” Ако навлезем по-навътре в самата емоция, ще открием колко други “съставки” има: омраза, несигурност, пренебрежение, коктейл, от който ни се повдига!

Най-страшно е, когато го видим в огледалото… с дни остава там, настанило се удобно и заело цялото пространство. Поглеждам го и вече съм готова за него:
– Няма да се боря с теб отвращение – казвам му аз. – Няма да опитвам да те изхвърля в тоалетната като вчерашен алкохол. Да, опияняващо е да ме държиш към миналото и да напомняш за всичко, от което бягам неуморно, чакайки сладък послевкус. Стига! Отказвам да те пазя в тайна! Мога да изкрещя: ДА, отвращавала съм се от себе си не веднъж. Стискала съм те в гърлото си като последен опит да се самонакажа, усещала съм лепкавината ти с месеци. Но, знаеш ли, отвращение, ценно нещо си ти. Без да теб, нямаше да познавам сладостта и аромата на Живота!