17 May Изкуството да ходиш по въже
Човекът е циклично животно като всяко живо същество на планетата Земя. Живеем в дуален свят, където съществуват светлина и мрак, Ин и Ян, вътре и вън, дух и материя… Тези принципи са заложени и в нас, хората. Най-простичкото – ние вдишваме въздух (отвън), той навлиза в белите ни дробове, вземаме така необходимия ни кислород, следва вътрешен обмен чрез кръвта (вътре) и издишваме, като „вън“ и „вътре“ се завъртат в постоянен обмен. Никой от нас не би могъл само да вдишва без да издиша или обратното, защо обаче се опитваме да прилагаме това в живота си? Примерите с нашето тяло са безброй – като започнем от това, че е необходимо да редуваме бодърстване със сън, също сърдечният ни ритъм – клапите се отварят и затварят, за да изпомпват кръвта, цикълът при жените, хормоналните цикли, тези в клетката… всичко в нас функционира на този принцип.
Като (всеможещи) хора обаче често забравяме за тези естествените процеси, от които сме част, и нарушаваме циркадния си ритъм, не редуваме активност с почивка, тъй като днес имаме много срокове за изпълнение, постоянно сме забързани и тичаме да изпълним хиляди цели, които дори нямаме време да отпразнуваме, и се втурваме към следващата. Пък и можем да си помогнем с всевъзможни стимуланти, та да продължим този порочен кръг. Продължаваме така, докато не рухнем и не ни се наложи да си вземем дълга почивка (както ако издишвате няколко пъти един след друг, докато не ви остане и капчица въздух, следва дълбоко вдишване, ако се върнем на горния пример). Обратното също не е природосъобразно, а именно постоянно излежаване и мързелуване (и тук не става въпрос за депресия, която никога не идва случайно или за кратък период, който също идва ненапразно). Ключът се крие в ритъма. Неслучайно и сърцето ни си има собствен „диригент“ – неговата „електрическа система“, която задава темпото и който именно се опитват да подпомогнат лекарите чрез електрошок, когато се наложи да се възстанови нормалния синусов ритъм на сърцето. Е, необходимо ли ни е да прибягваме до „електрошок“ в ежедневието си, за да възстановим своето собствено темпо?
Това не би се налагало, ако слушаме тялото си. Но днес сме доста откъснати от него. Цялата „тъкан на реалността“ ни подтиква към откъсване от този вътрешен глас и заглушаването му с постоянните си изисквания. Тогава какъв е изходът? Балансът! Но той никак не се случва от само себе си. Балансът е плод на много усилия и постоянно движение. Ако сте се ходили по въже или греда добре знаете, че за да балансирате, е необходимо постоянно движение, което изглежда понякога като клатушкате или колебаене, но реално тялото ни е в перфектен синхрон, който се състои от „колебания“ в ръцете, уверени стъпки в краката, и в този процес участие взимат всички части и мускулчета на нашето тяло – важни са погледът, гръбнакът, дишането, движенията – спокойствие и напрежение в едно. И тъй като днес приросъобразното е малко назад (все пак цивилизацията и напредъкът имат своята цена, както и своите ползи), е добре да се грижим за този баланс осъзнато. Тук, разбира се, на помощ идват техниките. Но те са напълно безполезни, ако не ги прилагаме. Днес можем да прочетем или видим толкова огромно богатство от техники за релаксация и баланс, че дори може да ни се завие свят. Въпросът е обаче да ги изпробваме, да видим кои са тези, които работят за нас и най-важното – да ги интегрираме в нашето ежедневие. Да сме осъзнати и да улавяме сигналите, които ни дава нашето тяло и да направим необходимата промяна в курса, както и превантивно да работим в посока постигането на баланса.
А ти, как се справяш с балансирането по въжето на живота?
Автор : МИЛЕНА БОЖАНОВА
Милена Божанова е аналитичен психотелесен терапевт под супервизия, чийто подход съчетава дълбокото разбиране на психичните процеси с осъзнаването на телесните усещания и тяхното влияние върху емоциите и поведението. Писането е нейна страст, която използва, за да изследва терапевтичния му потенциал като инструмент за себепознание и изразяване.