17 May Гняв
Здравей!
Струва ми се, че гневът често е набеден за “лошото момче” на емоционалния свят. Каква е причината според теб? Че гневът е лошо нещо? Че е страшен? Опасен? (И такъв може да е.) Колко често си чувал към себе си: “Абе я не се ядосвай!” или още по-симпатичния въпрос с едно мило гласче и мили очи, но често пъти пълни с досада и отхвърляне: “Оффф, защо се ядосвааааш?”, “Другите не са длъжни да те търпяяят!”
Гневът е заряд, който следва да бъде вложен. Гневът според мен е ключ, както към истината, така и към обичта, и към омразата (както към другите, така и към себе си). От навременното му изразяване и от това до колко го познаваш зависи кое ще отключиш. Гневът е защитникът, който може да опази теб и другите, ако има опасност. Можеш и да опознаеш по-добре психичния си свят именно през гневната част в себе си. Сега ми хрумва вместо да ти разказвам какво би могъл да бъде гневът и за какво служи, да му напиша едно кратко писмо тук пред теб.
Здравей, мой гняв!
Усетих те, видях те и те чух преди малко. Леле, колко горещо стана! Трудно ми беше да те овладея за толкова кратко време. Но усетих точно кога се събуди. Дойде на границата на срама и безпомощността. В онзи момент, в който раменете, главата и дори устните ми тръгнаха надолу. В онзи момент, в който щях да се разплача и вътрешното ми дете изскимтя: “Стига де, отидох само да си взема едно кафе и дори не съм излязла от линия.” Ластикът от миналото така ме дръпна към земята, но дойде ти. Усетих капката. Тръгна по мен за секунди като огън. Ръцете, краката, гърдите, шията, лицето ми пламнаха. Сърцето ми блъскаше. Гръбнакът ми леко се изви, но не се преви. Чух как тази гневна част от мен изрева отвътре: “Аааааааааааааа! Писна миииииииии!!!!! Стига толковаааааааа!!!!!”. Гласът ѝ ми стоеше в гърлото. Бях готова да смачкам някого. Дишах бавно и дълбоко. Задържах те, но не на верига, както обикновено. “Стоооой! Задръъъъъж! Изчакай малко…”- си казах. Стиснах ръце и зъби. Върнах се, седнах на бюрото заедно с теб и потърсих в какво да те вложа преди да отговоря на ситуацията. Отпуснах челюстта и ръцете. Видях едно малко листче хартия на бюрото ми и го смачках рязко. Мачках го дълго. Взех още едно и дишайки бавно и дълбоко, смачках и него. Изтръсках краката и ръцете си и дадох обратна връзка, на когото трябваше, в рамките на настоящата ситуация. Обърнах внимание на малкото дете, на което се карат, ако мръдне и тръгне нанякъде, на което му се е налаго да стъпва на пръсти, за да не му кажат, че е лошо, за да не му се сърдят, за да не говорят зле за него. Днес зад теб за последен път се скри това безпомощно и засрамено вътрешно дете. Благодаря ти, че го пазеше до сега. Вътрешният му родител вече ще има грижата.
Малко по-късно излязох да се разтъпча и да подскачам, държейки за ръка и теб, пламък мой, и малкото дете, на което никъде не дават да ходи и да прави неща. След това седнах да ти напиша писмо.
Прости ми, моля те, мой огън, за това, че толкова често идваш да ми помогнеш, да ми покажеш нещо скрито, важно или опасно, а аз те връзвам със студени вериги и те натъпквам навътре. Прости ми, че рядко ти позволявам да излизаш на воля, а ти имаш нужда от пространство. Знам, че в такива моменти няма къде другаде да отидеш и така се обръщаш срещу мен … И така те обръщам срещу себе си … Съжалявам, че не те почитам достатъчно. И ти благодаря! Благодаря ти, че ми показа, че криеш под огненото си крило още един аспект на вътрешното ми дете, което отказвах да видя. Благодаря ти, огън мой, че ме пазиш и топлиш. Лягай си сега. Направих ти още по-голямо място в мен.
А ти? Би ли написал писмо на гнева си? И ако да, какво би му написал? … Какво би му казал? … А той какво ли ти казва? … А ти дали го чуваш? … Оставям те с тези въпроси. Ако решиш, че е дошъл моментът да търсиш навътре, имаш в себе си мощна факла, която ще осветява пътя ти.
Гост автор: ИВАНИНА ВЪЛОВА – ИВ
Иванина Вълова – Ив е неорайхиански психотелесен аналитичен терапевт под супервизия. Завършила Философия и Интегративна Биоетика в Софийски университет, Ив има опит в корпоративния и туристическия сектор. Обича да готви, да пише поезия и да танцува. В работата си като терапевт е ориентирана в по-голяма степен към телесния подход и преживелищните опити. Движи я вярата й в човека, в ресурсите му за справяне и в силата на волята му да се изправи срещу скритото в себе си.