До-вери-е

В западния свят няколко неща вече са издигнати в култ, едно от тях е ИНТЕЛЕКТЪТ. Едно от най-важните неща е да сме умни и да знаем. Качества, които се смятат за задължителни ако искаме да имаме УСПЕХ в живота си. И това само по себе си е вярно, НО това вманиачаване в знанието неусетно ни вкарва в един капан. 

Говоря за капана на тревожния ни УМ! 

Предполагам си чувал, че нашият ум като цяло има едно основно свойство – да ни предпазва и заради това за него е много естествено да търси опасностите, които могат да се появят. И за да може да оценява какво е опасно и какво не, той има нужда от огромно количество информация. А парадоксът е, че колкото повече информация получава нашият ум и може да прави по-сложни взаимовръзки, толкова повече опасности може да отчете в света около нас, в хората около нас… И така някак си се получава, че КОЛКОТО ПО-УМЕН Е ЕДИН ЧОВЕК – ТОЛКОВА ПО-ТРЕВОЖЕН СТАВА! А омагьосаният кръг се затваря още повече, защото тревожният УМ вярва, че ще успее да се успокои като натрупа още информация! Но това, дори да помогне, ще бъде едно много краткотрайно успокоение и съвсем скоро тревожността ще се върне…

И ето тук идва ролята на ДОВЕРИЕТО. Нашата способност да стигнем до някъде, да се докоснем до някого с вяра, че всичко ще бъде наред с нас! И тук не бъркай доверието с наивността… В доверието ние правим “крачката” осъзнато, имайки връзка с реалността, осъзнавайки каква е ситуацията и какви са рисковете, които поемайки, НО разбирайки, че не всичко знаем и можем да разберем, и че не е нужно да знаем и да разбираме и все пак ситуацията може да се развие благоприятно за нас. 

Доверието е акт на зрял човек, който може да носи отговорност за себе си. 

Наивността е акт на незрял човек, който отказва да носи отговорност за себе си, да обмисля, да проверява ситуацията, в която се намира, да разбере рисковете и последствията от действието, а просто “скача”, за да си спести усилия.

Доверието е способността ни да върнем един вид магията в живота си. Способността ни да премахнем НЕРЕАЛИСТИЧНОТО очакване, което имаме към собствения си ум, че той може да разбере и предвиди всичко!!! Истината е, че той не може. Да, не може – и да има цялата информация на света, той не може да предвиди всички възможни сценарии, които биха се случили ако стане това или онова… НЕ МОЖЕ! И от тук идва цялото напрежение, защото даваме невъзможна задача на нашия ум и той се опитва до откат да я свърши, а той няма този капацитет. Доверието за мен е УМЕНИЕ, което ние можем да развием. Умение, което ще ни позволи да живеем един по отпуснат живот, по радостен живот, по магичен живот. 

И тук не става дума, че винаги когато се доверим ще има щастлива развръзка за нас, защото и това не е вярно. Понякога след като се доверим на някого, ще преживеем болка и разочарование, понякога ще има много тежки последствия за нас. И тук идва КЛЮЧОВОТО в темата за доверието. НА КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ ДОВЕРЯВАМЕ?

В крайна сметка ние винаги се доверяваме на едно нещо – НА СЕБЕ СИ! Да, добре прочете. Ако ти е трудно да се довериш, че дадена ситуация ще се развие добре или на друг човек, означава всъщност, че ти нямаш доверие на себе си. Нямаш доверие на себе си, че ще успееш да се справиш с последствията, които могат да се случат. Нямаш доверие на себе си, че ще успееш да направиш правилна преценка, че ще можеш да кажеш НЕ, когато е необходимо, че няма да можеш да “станеш”, ако случайно “паднеш”… И всичко това е нормално, ние разстем и се развиваме постоянно. За това и казвам, че доверието е умение, което развиваме. Защото, колкото повече развиваме нашите умения за устойчивост, приемане на подкрепа, молене за подкрепа, поставяне на лични граници и отпускане, толкова повече имаме капацитета да се доверяваме! Затова е ценно да потърсиш в себе си, какво би могъл да развиеш вътрешно като умение, за да имаш усещането, че каквото и да се случи в живота ти – ти ще можеш да се справиш с него – не преди да се случи, а след като се е случило!

Затова следващият път, когато се усетиш тревожен, трескаво търсийки повече информация и доказателства, че може да се предвижиш/преминеш/свържеш с дадена ситуация/човек, спомни си, че имаш и друга възможност. А именно да се ДОВЕРИШ НА СЕБЕ СИ!