Заземяването в чисто физически смисъл се разглежда като директен допир до земната повърхност и обмен на електрони. Когато говорим за граундинг в психотерапията обаче, става дума за връзката ни с реалността – контактът със земята е контакт с реалността. Можем да го почувстваме чрез собственото си тяло. Другото значение на граундинга е да сме в контакт със самия себе си, със собствените си чувства, намерения и потребности. Основна идея на граундинга е да свържем вътрешния с външния свят, ума с тялото, енергията да протича свободно през нас.  

Целта на заземяването е да повиши усещането ни за безопасност, както можем да стоим стабилно на двата си крака, така да сме способни и да вървим уверено в живота. Добрият граундинг може да бъде основа за стабилен ментален и емоционален процес. Александър Лоуен (психотерапевт, известен с биоенергетичния анализ) казва: „Колкото по-заземен е човек, толкова по-високи напрежения може да понесе, и толкова по-добре да регулира чувствата си.“ Заземеният човек е този, който е здраво свързан с реалността, неговият опит с нея е “почвата под краката му”, неговата стабилна опора. Той има контакт със средата, работи точно, икономично, адекватно, стабилен е. Доброто заземяване е условие биоенергията в човек да функционира нормално. Когато сме добре заземени, ние можем да бъдем присъстващи, концентрирани и активни. Вниманието ни е фокусирано върху настоящия момент. В противоположния вариант сме нестабилни, излизаме извън своите „собствени рамки“, сънуваме с отворени очи, а също губим способността си да удържаме (емоции, собствени граници и пр.). 

Как обаче се заземяваме? Отговорът е – през тялото. Умът може да бяга в миналото, в бъдещето, в необятната фантазия, а тялото ни може да съществува физически само в настоящия момент, на настоящата локация (поне засега). Най-простичкият и бърз начин да се заземим е чрез дишането си, без да променяме ритъма му, просто да насочим вниманието си към него осъзнато. Също така чрез сетивата – да видим къде се намираме в пространството, какво ни заобикаля, да чуем шумовете, да усетим ароматите покрай нас, да докоснем, ако имаме възможност и да вкусим. Друг много лесен вариант е да стъпим стабилно с двата крака, с цяло стъпало на земята докато сме прави или седим на стол и просто се усетим стабилни. Както емоциите ни променят честотата и ритъма на дишането ни, химичния коктейл в телата ни и съответно позата ни, така и обратното – чрез позата и дишането можем да повлияем на „настроението“ си. Ако не ми вярвате, опитайте.

Кога да го използваме? Краткият отговор е – винаги, когато ни е необходимо. Ето и няколко предложения: 

Като ежедневен ритуал, прикрепяйки го към някой наш установен навик и отделим няколко минутки да усетим тялото си тук в настоящия момент.

При по-висока тревожност или в периоди на по-силен стрес.

Когато сме угрижени и умът ни бяга в бъдещето или миналото и ни е трудно да “пристигнем” в настоящия момент.

Когато сме под силна емоция или детето ни не може да се справи с връхлитащите го емоции, а служебната реплика: „Успокой се!“ е напълно безполезна.

Когато ни предстои изпит или излизане пред публика.

В терапевтичните сесии пък се използва преди да се впуснем в по-дълбоки преживявания, може да се прилага обаче и в ежедневието преди важни или много емоционално заредени събития.

Заземяването не е нещо ново или пък сложно, ние всички го умеем. Просто е изследвано и прилагано осъзнато с цел намаляване на напрежението и тревожността и увеличаване на стабилността и дори продуктивността ни. Ако се съмнявате в ефекта на написаното, ще имате основателна причина да изпробвате някоя техника и да се уверите сами.